Основни моменти от живота на Коменски

Ян Амос Коменски е роден на 28 март 1592 г. в Моравия. Той принадлежи към църквата на Моравските братя, чиито корени се намират в движението, породено от дейността на реформатора Ян Хус (1372/73-1415), който от своя страна е силно повлиян от английския богослов Джон Уиклиф (1330-1384). След изгарянето на Хус на клада възниква движението на хуситите, от които по-късно произлиза групата на тъй наречените Обединени братя или Чешки братя. От тази общност възникват Моравските братя. Групата има контакт през 16. век с реформаторите Лутер, Калвин и Бусер, въпреки че не постигат крайно съгласие с тях. Коменски е последният епископ на Моравските братя. По време на 30-годишната война войските на Свещената римска империя ги прогонват от родината им (1620). Голяма част от тях под водителството на Ян Коменски намират убежище в Лесно, Полша.
Коменски е космополит в своя начин на живот и възгледи. Той стои много близко до разбиранията на Библията и ранната църква и не признава полови, расови, етнически и държавни различия между хората. В това отношение Коменски е достоен ученик на доминиканеца Томазо Kампанела (1568-1639). Той възприема Бог като Творец, като Вечното Слово и като Дух. Според него, задачата пред вярващите произтича от самата божествена същност. Целта е възстановяване на общуването между Бог и човек. За постигането на тази цел Коменски отрежда основна роля на децата и тяхното образование. Той е воден от думите на Христос, че никой не може да влезе в Божието царство, ако не го приеме с чистотата на дете (Лук. 18:17).
За разлика от Томас Мюнцер, Моравските братя (в това число и техният последен епископ) се опитват да постигнат промяната в човека не по пътя на насилието, а чрез пацифизъм.
Основният методически труд на Коменски е „Великата дидактика” (публикувана 1649). Книгата е издадена и на български език. Това е първото голямо, обхватно и систематично решение в сферата на преподавателската методика от времето на хуманизма и днес се нарежда всред най-важните трудове в историята на дидактиката. Там той предлага напасване на учебните методи спрямо детската възприемчивост и еднакви възможности за образование на всички хора. Тази позиция е революционна за времето си. Във време, в което се е вярвало, че човешките същества са зли по рождение и че добротата и знанието трябва да им бъдат принудително насаждани, Коменски учи, че човек се ражда с естествена жажда за знание и доброта и училищата имат за цел да я изковат. Според Коменски педагогиката е изкуството да умееш да преподаваш всичко на всички. Задачата се състои в „предаване на подрастващите поколения на вяра, страхопочитание, морал и добродетели, както и на науката на езиците и всякакви изкуства”. Образованието на човека трябва да обхваща първите 24 години от живота му. От 1-6 години детето принадлежи на майчиното училище. От 7-12 години всички деца трябва да посещават училище. Коменски изисква и се бори също така и за въвеждането на задължително основно образование както за момчета, така и за момичета. От 13 до 18 години Латинското училище предлага научната предпоставката за едно по-късно следване. От 19 до 24 години в Академията се завършва професионалното образование на личността. Извън тази учебна система Коменски лансира идеята за Учене през целия живот. Непрекъснатото обучение на индивида включва както общото, така и професионалното развитие на личността, обуславящи обществената зрялост, икономическия напредък и т.н.
Коменски разработва класната учебна система и подготвя необходимите учебници. Той разработва и план-стратегия за хармонизиране на обществото чрез образование и възпитание. Като учебни насоки Коменски въвежда игровия принцип в учението, съветва онагледяването да върви пред вербалното предаване на съдържанието, преподаване на майчиния език пред чуждия и примерът преди думите.
Коменски е известен още и със своето разбиране за пансофията (всемъдростта). Toй го схваща като водещ принцип, който трябва да хармонизира всички знания и да доведе до световно разбирателство и мир. Пансофията изцяло интегрира природните, философските и религиозните науки. Тя разглежда развитието на обществото като динамика и в неоплатонически дух се стреми към усвояване на вечните идеи. Според Коменски пансофията трябва да учи всички на всичко и от всяка гледна точка.
Чрез своите педагогически трудове и реформаторски предложения Коменски си извоюва преживее голяма известност. Поради това през 1641 г. той е поканен в Лондон. От 1642 до 1648 г. чешкият педагог работи по поръчка на шведския канцлер Аксел Оксенстирна като педагогически съветник и реформатор в Елблинг. В периода 1650-1654 г. следва поканата на Георг II от Сиебенбирген за преустройване на училищната система. За съжаление, след неговата смърт през 1671 г., делото му изпада в забвение. Педагогическите му идеи са открити отново през 18-ти век благодарение на Йохан Хердер.
Теорията на Ян Амос Коменски, смятана за утопична в продължение на три века, е вече реалност и перспектива в условията на обединена Европа.